03.07.2009
Разкъсал си ме със жалките си устни,
раздрал си ме със мръсните си длани,
изпил си ме полека и безвкусно,
със отмъщението си ме хранил...
Сега разравяй кътчетата на душата бедна!
Открий във себе си каквото не можах!
И без това за тебе съм безвредна...
И без това отпих от твоя страх...
Подарък ти отдавна ми направи!
С жестока рана ти ме награди,
и белегът така си ми остана,
и белегът все още ми стои...
© Erato Eratova Всички права запазени