Patrizzia (Надежда Ангелова)
2238 18515
29.08.2021 г., 11:50 ч.  

И без слънце дори – ще се съмне 

  Поезия » Философска
347 9 13

Остарели, опърпани, боси,
само в сънища вече ги има,
чудо всяка в сърцето си носи,
в мойте стѝхове – луди, за трима.

 

Сивотата напразно се пъне,
заглушава ги с делнични болки.
Нощем имат простори - без дъно
и звезди, и не питат за колко,

 

се продава денят ми - грошо̀ве,
за да храни плътта ми човешка.
Но след стъмване всичко е ново
и изкупена дребната грешка,

 

дето все на земята държи ме
и възкръсва светът – поокалян.
Всяко чудо наричам по име,
а нощта с мен града обикаля.

 

Щом нахраним душите бездомни
и изпишем прозорците тъмни.
Знаем двете – доброто се помни
и без слънце дори – ще се съмне.

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??