Преде в небето тънки сиви нишки,
навъсен ден и питам го : Дали?
Той тихо казва : Да, ще завали!
И мълниите строява - по войнишки.
Разплаканият облак - по вдовишки,
престилка избеляла в миг подви,
коляно зърнал в мокрите треви,
закиска се и вятър - по мръснишки.
Гърми, трещи в небесните си вишки,
прицелват се ядосани светци,
и пламват, съскат мокрите кръстци...
И Бог троши тиарите владишки...