Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
3.05.2022 г., 17:43 ч.

И да викна неволята... 

  Поезия » Друга
323 3 4

И да викна неволята,
тя се май пенсионира.
Страшно бясна съм, моля те,
остави ме на мира!
Щом на шапката писне ти,
и я сложиш накриво
зло ти е някак - вкиснато,
под небе саможиво.

В този свят изродените,
си живеят чудесно.
Огън, жупел по вените,
плъзва и ако кресна,
ще се пръсне сърцето ми,
на стотици осколки...
Всяка в тъмното свети ми,
сто светулки, сто болки,

колко още ще мигате,
сто свещици сред църква?
На живота ми книгата,
стих след стих се обърква.
И понеже съм пилето,
сред житейски кълчища,
все се мъчи то - милото,
все ги нищя и нищя...

 

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??