И ето ме отново тук

И ето ме отново тук.
Пред белия лист с молив в ръка.
Нощта се спуска, тиха, спокойна
и загледана в луната си мисля:
Каква ли история днес да сътворя?
Принцът вече откри своята принцеса,
дарявайки я с целувка, вечна любов.
Това не е история нова, светеща.
Няма смисъл само пак да я повторя.
И тогава за какво сега да говоря…
Самотна фигура под прозореца ми мина.
Коя е, какво дири толкоз късно тук?
Дали бе щастлива или тъга в сърцето скрила?
Изчезна безследно, сред сенките, откъдето дойде.
И си мисля дали въобще е съществувала
или бе творение на отнесен ум.
И ето ме отново тук.
Пред белия лист с молив в ръка,
пишейки тези редове без смисъл
или дори капка скрит смисъл в тях.
Просто взех листа и ръката записа,
сътворявайки поредната надежда,
блестяща като звезда в нощното небе.
Дълбоко човешката душа копнее
за отговора желан на молитвите си,
прошепнати в този тъмен час,
когато светът е като сън наяве
и всяка мечта може да се изпълни.

Ръката бявно спря, думите свършиха.
Оставям на теб да откриеш смисъла им,
защото нощта е още млада и…
Знам, че още много мечти ще огреят небето.