И ето ме сега
И ето ме сега
… И ето ме сега на пътя спряла,
в началото на новата пътека,
месечината я е огряла,
и аз съм с нова дреха.
Устремила взор съм към луната,
в ръцете си крепя паличе,
стъпила съм здраво на Земята,
огряна съм от огнено светличе.
В полет е и лястовица бяла,
в тази нежна, лунна нощ
и тя в нега не е заспала,
крило разперила е в мощ.
И стъпвам веч по новата пътека,
по пътя стръмен, с трудните била,
ще помня всяка негова просека
и че скалата е човек и човекът е скала.
Сега от вяра съм обзета.
Когато и да свърши пътят мой,
аз винаги ще съм поета,
възпяващ пътя свой.
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хей, скъпа! Дани!!!
-
Благодаря ти, Ник!
-
"А утре, животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден!"
-
Миночка, благодаря ти! Поздрав и за теб!
-
Рени,харесвам начина ти на писане и темите които засягаш!Изградила си собствен и прекрасен стил!Поздрави!
-
Blagodaria vi Mladene, Yoana, Veline, Stoyne, Nikoleta, Bella, Lena! Badete zdravi i shtastlivi!
-
Усетих твоя устрем и решителност и те поздравявам!
-
Стъпвай много внимателно по Новата пътека.
Новото крие изненади! -
Красиво и оптимистично.
-
Здравей, Рени! Радвам се, че те засичам! Иначе ще се разминем.
Отново интересна творба в твоя стил и с твоята философия. Харесва ми!
На днешната страница имам публикация - държа да я прочетеш и да чуя мнението ти.
Поздрав и приятелска прегръдка! -
„… И ето ме сега“... Уверен ли е погледът, и пътят е ясен. Поздрави!
-
Поетът в нас е винаги същество от друга планета. Той няма отношение към земното ни житие и битие, Рени. По-скоро животът тук - на Земята, е за него доживотна присъда, която излежава. Това го съотнасям към финала на творбата ти. Другото е метафизичното усещане за земния ни път, което сякаш не се влияе от преживяното, а идва от предишни животи.
Харесва ми как пишеш. Нестандартно и с достойнство и горестна гордост!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
