Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
5.09.2010 г., 8:07 ч.

И как да есенея... 

  Поезия » Друга
714 0 16

Със песните си тъжни листопадите
обрулиха огньове летни и с порой
от дъждовеене размиха се пожарите,
прекипнали от чакане във летен зной.
И вече в клонките не пеят птици.
Не чака изгревът поредния ми сън.
В тревите са замлъкнали звънците,
които ме примамваха със утрото навън.
Дошла е есен. Неканена е влязла
през моята отворена за теб врата.
И мене ми е тъжно, но е тясна
за нея стаята на моята душа.
Там пролетите бели  разцъфтяват
и лястовици вият своите гнезда,
лета от пламъци с любов жаруват
на завет в спомени от обичта.
И как да есенея, да старея?!
Щом още трепка ми сърцето в зов
и слънцето отвътре в мене грее
и ме разлиства с песен от любов...

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??