20.06.2016 г., 17:44 ч.

И луната с мен заплака 

  Поезия » Друга
1528 4 4
Всяка вечер те търся в албума
и гледам твоите снимки със сълзи,
но колко жалко, че не мога да те върна
и за първи път да видя твоите очи....
Може би на небето сега си щастлив
и ангелите всяка нощ те пазят....
или пък там горе света е по-красив,
защото тук при нас ти никога не слизаш!
Дори луната с мен заплака и ме повали,
но иначе всяка вечер ми говори....
За теб, за любовта, за всичко, дядо....
с думите "Момче, не спирай да се бориш!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калоян Калинов Всички права запазени

Предложения
: ??:??