И МОЙТА ЕСЕН Е ДОШЛА
От Есента край мен е притъмняло...
Но все пак тука има Светлина!
И времето край мен е сякаш спряло...
О, Есента при мене е дошла?!
Дъждът се стича кротко по листата
и ре-минорно тихо ромони...
На чаша вино спирам се с Душата...
И виждам милата, че я боли!
О, ний си спомняме за Миналото лято...
За Младостта, с красивите ù дни...
И спомените мили, гдето пазим свято... ...