20.11.2013 г., 21:28 ч.

И мойте дни 

  Поезия
370 0 0
Не ми остава кой знай колко.
И мойте дни са преброени!
А трябва да призна с болка,
пътеките са извървени!
На всички времето не стига.
Не знам кога ще поживея?!
Бях вързан, цял живот, с вериги...
Не можех да се разпилея!
Летях с крилата на мечтите,
те бяха моите награди...
Живота гонех по петите,
не само догде бяхме млади! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Предложения
: ??:??