ivailozanoff (Ивайло Цанов)
138 100
9.02.2012 г., 0:11 ч.

И не ти завижда... 

  Поезия » Друга
945 0 12
Той няма дом. Едва ли е добър,
и може би навярно е невидим.
Клошарят, скрит под стария чадър,
когото няма никога да видим.

Годините му тайна са от нас –
най-вероятно спрял е на превала,
и в този късен, безнадежден час,
боклуците ни, да се стопли, пали.

Ще кажеш, няма Бог, но я го виж,
сам Бог в очите му живее –
дори със него дълго да мълчиш
или без него дълго да се смееш.

На топло под дебелия юрган,
когато разтопен в съня не виждаш ,
той свети – в тишината сам
и се усмихва, и не ти завижда...

© Ивайло Цанов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??