Погледни отвъд зеленото в моите очи,
събери ги в шепи моите скрити сълзи.
Извади ги на показ, после ми ги върни,
и нека ме горят... и нека боли!
Почувствай ритъма на едно сърце,
извади го от мен, стопли го с ръце.
После го върни или по-добре го вземи,
и нека съм самотна... и нека боли!
Извикай усмивката на моето лице,
създай я нежно, от сърце.
После скрий я зад зеленото в моите очи,
и нека плачат... и нека боли!
© Лилия Всички права запазени