8.05.2020 г., 9:19 ч.  

И няколко дъски за бъдещ Ной... 

  Поезия » Философска
697 9 13
За да не лъжа, пак ги измълчах –
камшичените удари, под кръста.
Ухапахте ръката. Помъдрях.
Останаха за кръстене три пръста.
И не че някой вижда този кръст,
закриват го, невидими крилата.
Безсмислено желание за мъст –
ненужната ви дребничка отплата.
По-силна съм, отдавна го разбрах.
Душата ми е гара – безадресна.
В училище за смъртни – оживях.
Умираш ли от смях – смъртта е лесна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Предложения
: ??:??