Няма друго. Тишина,
пустиня и керван далечен.
Керван? Не, спомен е това
в мираж превърнал се е вече.

И аз го гоня през нощта,
и викам с пясъка в ръцете.
Сънувам ли? Керванът спря
и лудо затуптя сърцето.

Отидоха си всички те…
Оставиха ми къс пустиня.
Дали са в звездното небе?
Не е керван, мираж отмина.

И няма друго. У дома –
пустиня само с тишина.
И тези смачкани листа,
и търсещ поглед в небесата…