6.02.2012 г., 17:10 ч.

И още за поетите... и хората 

  Поезия » Философска
2062 0 26
Свещта догаря. Птичи крясък
се гмурва с мислите в нощта.
Един бял лист, уви, прашасал.
Две чаши, не с ром... С тишина.
И няма болка. Просто мракът,
проронва нещо. В миг сълзи,
издайнически се промъкват,
проблясват смело. В две очи,
оглежда се без грим Животът,
по-малко сбръчкан, по-узрял,
пак щял да изкачи Голготата,
но вече... с подходящ товар. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Предложения
: ??:??