5.09.2009 г., 0:10 ч.
И отново цветя да садя
Загърни ми очите с надежди,
да повярвам, че има земя,
по която да стъпвам пак боса
и отново цветя да садя.
Да посрещам със радост зората.
Да потрепвам от птичия зов.
Да рисувам цвета на дъгата
със сърце, накипяло в любов.
Ако можеш, живот донеси ми
с устни топли - нежен рефрен.
Да отпия и после да шепна
твойто име - светиня за мен. ...
да повярвам, че има земя,
по която да стъпвам пак боса
и отново цветя да садя.
Да посрещам със радост зората.
Да потрепвам от птичия зов.
Да рисувам цвета на дъгата
със сърце, накипяло в любов.
Ако можеш, живот донеси ми
с устни топли - нежен рефрен.
Да отпия и после да шепна
твойто име - светиня за мен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Евгения Тодорова Всички права запазени
Предложения
-
-
Не с очите, с които те виждaм, те гледa твоят вечно нaмръщен съпруг - бялa свaтбенa сянкa от леснa п...
-
Обвива ме със черен плащ нощта, луната плахо в тъмното изгрява, изгубена в безумна самота, танцувам ...
-
Не мога да те пусна и не искам. Не зная как без теб да продължа. Очите си затварям... стискам, стиск...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
