И пак отначало, дълбая, дълбая,
няма ли свършване тая ревност моя,
ревност безсмислена,
ревност изпразнена,
ревност към някого, който не съм имала!
Няма забравяне,
само болка и пак
има прощаване...
за какво ли, не знам.
Лека си търся,
надали ще намеря,
сърцето дарено е
в празни ръце.
© Пролет Всички права запазени