Една дълбока, нова тишина
и нито мисъл, нито крехко слово.
Единствено изстинала вина
тежи като погълната отрова.
Молитвата остава без крила –
изплъзва се духът й по средата
между надеждата и болестта,
където е заседнала душата…
А някъде над всичкото това
отново се отслужва литургия
за нашите изплашени тела -
Кръвта Господня злото да изтрие… ...