31.03.2016 г., 22:10 ч.  

И пак до болка обсебени 

  Поезия » Друга
393 0 2

Обичта се предава

чрез пръстите ми

по кожата ти...

леко потръпване - усетил си...

прекалих.

И все пак...

искаш ли още?

Само за теб е. Аз съм донор,

а единствен ти ме разпознаваш,

а привличаш ли ме- и още как!

...едва ли не пред бездна изправени,

целуваш страстно, ръце впити в кожата.

Освободил се от хватката ми, буташ ме;

усмивка на лицето ми, очаквала бях постъпката.

И ще го повторя, 

а потретя- хайде!

Наранявай ме, не ме обичай... Напук

ще изписвам всяка сутрин името ти

на челото си, още повече - ще го гравирам

върху камерите и предсърдията на сърцето си.

 

© Слънчоглед Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??