И пак със вятъра

30.01.2010 г., 14:44 ч.

Поезия

529 0 2

Ще закрещя, но няма да заплача.
Като вълчица ще завия, диво.
С душа, като на пустинна роза,
с ухания на синя теменуга.
Такава ще ме помни вятърът,
отсял от мене грешки и неволи,
ще скита бос навярно в делника
сред хилядите ми въпроси.
Ще ме издига във пустинна буря,
и разлюлял косите ми, ще стене,
но няма да заплаче, даже вятърът
ще изсуши сълзите си във мене.
Ще станем с него неразделни двама.
Аз, вятърът и поривите наши.
Ще виеме, но няма да заплачеме,
да не пречупиме крилете на мечтите.
Да има пак над люляците пеперуди,
пчелички над липите нацъфтели,
а в юлски нощи във тревите
щурчета от любов запели.
И пак в обятия от майски нощи
ухаят розите на влюбен цвят,
аз в моите, от болка накипяли,
ще вия с вятъра... без глас.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

ananel (Нелиса)

2010-01-30T18:59:47+02:00

Твоят любим - Вятърът!
Хубаво стихо!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-01-30T15:09:35+02:00

Харесвам този поетичен вятър!
Истинска си - и в сълзи и в радостен порив!
Поздрави, Джейни!