И се кае душата,
окована в окови,
не намира покой
в дните и нощите.
Тя, орисана от злото
да е тъжна и смирена,
и над нея сълзи
да са бдящите.
И се кае душата,
уж не е виновна,
ала страда.
Все страда тя,
загубила надежда,
пременена в своята одежда,
изтъкана от мъка и сълзи.
И се кае душата.
Все се кае
и не смее да шепне дори.
Че болката я дебне,
„Сигурно зад някой ъгъл стои.”
- душата мисли си...
© Ивета Врескова Всички права запазени