В самотата -
болезнена стряха -
се разтварям -
дъждовно мълчание.
Светлосянка -
пулсираща плахо.
Преосмислено
звездно сияние...
И се случва -
в мечтание бяло -
да танцувам
в сетрето протрито.
По пътеката -
светло начало -
да се втурвам.
Луд полет.
С орлите!
© Донка Василева Всички права запазени
Хубаво пишеш!