Тя е малка, но здрава,
като твърда скала,
обичта си раздава,
но е вечно сама.
И се смее, и плаче,
и обича без край,
и луна е във здрача,
и е слънце през май.
Ту е строга, ту нежна,
ту тиха, ту зла,
и лирично-копнежна,
тази моя душа…
© Валка Всички права запазени
Прегръдка, за теб!