И СИВОТО ПОНЯКОГА Е ЦВЯТ
Тъгата в моя дом се настани
и всичко се обагри в тъмносиво –
фотьойлите, смълчаните стени.
А парадоксът е, че ми отива –
на мислите, на чувствата, страстта,
които уж угаснаха без време.
Но в тази скромна, тиха красота
уютно споменът за слънце дреме.
И знам, че някой ден ще ме спаси
от сладката заблуда в будна кома,
ще заличи следите на погрома – ...