agferdousi65 (Асенчо Грудев)
694 1730
13.12.2023 г., 19:16 ч.

И споменът за лятото е с вопъл 

  Поезия » Строги форми
361 6 8

Към изгрева на зимата, студен,

ята политат с призрачна мечта

и образът красив на горестта

е пухкав, пръснат, лùлаво-червен.

 

От изток хоризонтът позлатен

с лъчи дарява, бляскави, града –

поне да бъде чудна утринта,

надежда да е в трудния ни ден.

 

И птиците небесни се стопяват,

лазурът на декември не е топъл

и слънцето е светлина, но лиха.

 

Пейзажи раждат се и отминават

и споменът за лятото е с вопъл,

и любовта бленува в мене, тиха.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??