И СВЕТЪТ ДА БЪДЕ ВЕЧЕН
... песничката е бездарна, че живеем в Земен Рай,
никой може би не вярва, че вървим към своя край,
ни в Овални кабинети, нито край Москва река,
ядреният куфар свети – нервно! – в нечия ръка,
някой, май, че ни будалка? – същи бебенца на скут,
щрака мъничка запалка върху бурето с барут,
теглил ни последна майна, този свят дъхти на леш! –
в Сирия, в Донецк – Украйна, и в земите на ДАЕШ,
в балистичните пунктири, оправдани с Ким Чен Ун,
всенародните пастири хвърлят ни като в тайфун,
злато дъвчат, нафта пият, ей това е то – живот! – ...