...И те искам
От пусто в празно погледи преливат,
зареяни из шумното гъмжило.
Илюзия за някаква щастливост
се впива в умовете като жило,
по бримки на чорапи се приплъзва
към нежни, стапящи асфалта глезени,
в отчаян опит да предотврати измръзване
на плахия си опит за поезия...
И въпреки, че някъде без мене
невидима ръка съня ти стиска,
сълзите още са горещи и солени...
И всяка нощ те искам, и те искам...
Р. Чакърова
Лондон 2016 '
© Rositsa Chakarova Всички права запазени