В песенната глъчка на децата
прозираше духът на самотата.
Усетих го с очите си - широко
разтворени и вперени дълбоко
в дълбината на страха.
А там ме чакаше греха.
***
Немощен и свит, усетих
радостния писък на скръбта -
и ти ли победи света?
© Нико Ников Всички права запазени
няма прошка!