8.09.2022 г., 12:49 ч.

И толкова е хубава заблудата 

  Поезия » Философска
914 9 22
Старицата, в която се превърнах
все още е с душата на момиче.
Обаче празна стомна не се пълни
през пукнатото щом живот изтича.
Не може пак да лумне буен огън,
че само клечка от кибрит не стига,
ако кутийката е смачкана и мокра.
Но струйка дим в небето се издига.
Маркира границите на копнежа,
пропуснатите мигове рисува.
Конете на последната надежда
към крайна спирка може би пътуват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Предложения
: ??:??