И тя била е нявга млада,
с походка дръзка, с ток висок.
И тя била е нявга млада,
с ефирна блузка, с коси на кок.
Мъжете гледали след нея,
понесени от хиляди мечти,
а корабите там на кея
притихвали сред сините вълни.
Рибарят мрежите заплитал,
изпускал даже своята лула.
Дори брегът за нея питал
останал сам във нощната тъма.
И тя била е млада! Времена...
А днес прегърбена с бастун
пристъпва бавно в есента...
Тъй бързо мина...мина младостта!
© Хари Спасов Всички права запазени