Хайде, поспи! Стана време за лягане. Бавно угасва големият свят.
(Само кажи колко още ще бягаме – първо към себе си, после назад...) Приказка? Не! Та сега ли е времето? (Кой вярва още във приказки... Кой?) Сбърка, сърце! И очите са бременни с хиляди рожби на бъдещ порой. Лягай сега! Нямам време за губене. (Знам, че след Него ухае на дъжд.) Зов за дъга не е равно на влюбване. Трябва и слънце. И истински мъж. Само дремни! Уморих се от слушане... Твоите болки превзеха съня. Всичко горчи. (Не от многото пушене.) Друг е виновник, че в мен потъмня. Ти си това, дето бавно убива ме, нищо, че гаснеш наравно със мен. Бърза нощта. По-добре да заспиваме! (А за тъгата... и утре е ден.)
Мислех да цитирам редовете, които най-много ме очароваха, но са оказаха прекалено много и щеше да е като че съм копирала почти цялото стихотворение. Определено ми допадна!
Поздрав.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
дето бавно убива ме,
нищо, че гаснеш наравно със мен.
Бърза нощта.
много е хубаво! приказка...вервам в приказките!