В мен искрен дъжд ще рукне, ще вали
и дълго ще облива мойта болка.
И може би ще падна доземи
като жътвар над своята реколта.
В мен чиста обич дълго ще гори,
остатъкът от моята победа
и слепият ми сън ще отлети,
ако денят в очите се огледа.
И в мен вини ще се изгарят
и ще се къпят в бисерни сълзи.
Една молитва нямо ще повтаря,
за щастие и радост ще шепти.
И в мене страх безумно ще кълни,
ще ме докосва може би омраза.
Една молба ще блика и крещи,
когато дебне скритата опасност.
В мен ще създава чувството мечти,
амбиция живота ще създава
и може би ще падам доземи,
но няма на земята да оставам!
© Елена Костадинова Всички права запазени