Колко приказки знае реката?
И разказва ги, с глас на момиче,
всяка думичка бързеи мятат,
босо ехо зад камък наднича.
В плен на своето тясно корито –
плакне тихичко лунната риза.
Рéши нежно и в унес върбите,
вятър влюбен, поседнал наблизо.
Рибка блясва – Луна на небето,
по водата звездиците нежни,
пишат приказка там, откъдето,
ги прекъсна сънят безметежно. ...