Скрибуцащ, с патериците на дните,
животът е болка и лъжи.
И всичкото тежи, скърби, горчи.
Загубваме се някъде в незнанието
на ежедневно придобитото познание.
Доброто е като невен –
цъфти красиво и искри,
ухае с портокаловата диадема,
събрала меки слънчеви лъчи,
лекува и затваря рани,
остава белегът, уви, невидим
в тъмното да пари и боли. ...