velikataniki (Николина Милева)
209 6868
30.09.2010 г., 9:31 ч.

И в смъртта да ме обича... 

  Поезия » Друга
790 0 15

Аз тичах из поляните ти полудели.

Те плачеха за слънцето и моя ден

и много бяха, еднотипни, почернели,

а в теб косача ме докосна вкочанен.

 

Косата ти блестеше под тревата,

поникнала от моите мечти.

Те лудост са и аз самата

берях от тях, най-скръбните сълзи.

 

(- Косачо, днес е време за разплата.)

Победоносна в мен кръвта извира.

Подай ми твоя сърп, търсиш отплата

на живота, който мене не намира.?

 

(- Ела де, колко още искаш!?)

 

Посичай ме с косата, срамно уродлива.

Разсичай ме, така бодлива… ме притискай.

Влачи ме по подземната линия крива,

докато започна да обичам, ме убивай.

 

И там под огнените бури аз съм жива,

стой и гледай как изгарям, усмихни се.

Болката приятелски така съм приютила,

че и във смъртта да ме обича.

© Николина Милева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??