19.02.2024 г., 15:25 ч.

И все тъй вярвам в чудеса 

  Поезия
207 3 3

И ВСЕ ТЪЙ ВЯРВАМ В ЧУДЕСА

 

... отвъд добрите небеса, в които мога да се вглеждам,

невям се случват чудеса? – и в тях е моята надежда,

че утре или вдругиден светът ще стане по-добричък? –

и, от химери изнурен, ще литна татък – светъл птичък,

зарязал суетите в прах, свободен! – сам и безтелесен,

без да се питам как живях, защо, какъв съм и къде съм,

 

какво постигнах, и с какво платих солчицата си в хляба,

преди да засадиш дърво, скрий брадвата! – ми каза баба,

без покрив къщички градих – нетрайни мукавени кули,

викът от дългия ми стих, се питам, някой все пак чу ли? –

и – все тъй вярвам в чудеса! – и в прелестната им енигма.

Летя в добрите небеса – пък, докъдето, Боже, стигна!

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??