Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.

Такава съм. Гори душата, за да свети,
сърцето ми е вихър луд, неукротим.
Защо, животе мой захващаш се с поети,
щом нямаш хъс и сили, как ще полетим?

Понякога не се познавам – тиха кротка,
 в очите мои звезден път е отразен,
желанието светло мърка като котка
и знам, че се залъгваш... Само не и мен...

А да съм друга, делнична... Такива има,
сама със себе си воювала аз бих...
Различна съм... И затова съм ти любима...
света побрала в звук, любов и нежен стих...

https://youtu.be/6C2qS5L819s?si=kPrqRD9y3ht0jIto