Сънни поляни, мъгла безпределна.
Погледа мами реалност нефелна.
Казва, че цвят е, светлик над тревата,
а е безлична и делнична дата.
Няма и помен от въздух, простори...
Дреме светът – уморен, безпризорен.
Само дървета чертаят по свода
димна Голгота – приют за народи.
Спят сред короните бъдещи птици
в нимб от разсипани, бледи звездици.
Скоро ще лумне над Кръста зората –
иде Неделя – възкресна и свята! ...