какво му се чудиш толкова
много мислене му хвърляш
а животът
шарен пъзел
е като лабиринт устроен —
докато се научиш как да го живееш
се оплиташ и объркваш
половината ти време мина
докато стратегия измислиш
още няколко завоя и пресечки
и после край
ще дойде друг да те замести
и любовта е странно нещо
най-експлоатираната тема
„навън вали, а тук е суша,
къде се криеш, мила?” —
прилича на изгубен някъде чорап
намерен някак си случайно
когато съвсем забравил си за него
и още на какво напомня
на смръщено челò или усмивка
на скъпо лъскаво списание
с натруфен текст и пъстри снимки
или на стих от бледо листче
на пакет с лютиво-сладки изкушения
(не смей да си на диета, чу ли!)
и наркотик е най-опасен даже
и клише
и стара рана
дори необходимост явна
не стигат думите и времето да я разкажеш
да я споделиш или осмислиш
приятел да ѝ станеш
и какво
навярно съм банална
нищо ново не ти казвам
но престани да се вторачваш
и да търсиш смисъл! смисъл! смисъл!
ела наблизо
още
още стъпка вляво
прегърни ме
оп целунах те
сега разбра ли
какво пропускаш
заради разни схеми и идеи
заради пустото си философстване
бъди небрежен
:)
© Пепър Формаджи Всички права запазени