Идея
Дадена ми бе една идея,
че е време и аз да започна да живея.
Стори ми се интересна тема
и реших да се заема.
Защо не? Ще бъде чудесно.
Започнах да се смея,
да се радвам на малките неща.
Но явно това не го умея
и скоро озовах се във пещта.
Да живееш хич не беше лесно.
Да мислиш за околните носело печал,
може би, но понякога си заслужава.
Да не искаш нищо, щом си дал,
без значение дали другият го оценява.
Изкуство е да помагаш, да подадеш ръка
на някой непознат без повод, просто ей така.
Въпреки че ти си тъжен,
оставаш в периферията, неоценен
и често си забравен.
Около теб всичко е,
враждебно, студено и сиво.
Няма го малкото пламъче на хората в очите
топло, ярко и игриво.
Въпреки лошите неща ти споделяй.
Защото рано или късно доброто ще се върне
може да не ти се вярва, но щастието ще те настигне и ще те прегърне.
25.12.11 г.
В.Николов
© Веселин Всички права запазени