Заваля есенният дъжд следван от градушки
в самото начало на тримесечната златна ера,
вкъщи замириса на печени червени чушки,
с които става известна есенната атмосфера.
И улиците са мокри, и въздухът е влажен,
а покривите плачат – лястовиците изпращат,
сутрин очакваният изгрев е камуфлажен –
от рязката промяна и нощите лед захващат.
Дърветата стареят в есенната идилия тиха,
нощите растат, а дните изостават след тях,
но жълтите дни узрялата реколта спасиха,
затова, ако се радваме на есента – не е грях.
© Никица Христов Всички права запазени