ИДИЛИЙКА
Щом плувне в небето луната
и трепнат край нея звезди,
в миг посребрее тъмата
и в тебе нахлуват мечти...
Замигат нестройни седенки...
Редят се закачки и смях.
Притискат се влюбени сенки.
Целува се първият грях!
Усмихната щъка луната.
Нощта съучастно мълчи.
Заплискат русалки в реката
и гледат със лоши очи...
По-късно заспива селото.
Затварят си будни очи...
Полека затихва хорото
до третите селски петли!
28.10.1950г. Първомай
© Христо Славов Всички права запазени