10.03.2017 г., 1:32 ч.

Идилия 

  Поезия » Друга
241 0 3

Побелели от ядове са косите им –

двама старци, деца си отгледали,

изкривени от времето и отритнати

даже от собствените си синове.

 

Не поискали никаква помощ

от децата, големи мъже,

просто искали те да ги видят

и със внуци да играят и те.

 

И забравили наште богатири

как баща им ги изучи и купил им вили,

всичко що душа им искаше го имаха

и коли, имоти си избираха.

 

А минаха години и старците умряха,

сега пък техните синове

току дойдоха в родната им стряха

да изживеят своята съдба на ....уроде.

 

Сами тез двама братя се пропили

и всичките им бащини имоти разпродали,

накрая им останала родната къщурка,

харизали я на... кръчмаря за ракията.

 

И вече нямат бащин дом ни стряха

ни пък децата им ги искат у Софията

така един въз друг пиели...

и бащината, пък и майчината мъка осъзнели.

© Борислав тодоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??