Идва пролет и така нататък…
Грейна слънцето на пролетта.
А сред леда - чувства остарели.
Заровихме в земята любовта.
Живеем си сами – осиротели.
Ще разцъфне цвете под снега.
Буен вятър ще буди капчука.
Сутринта ще запръска дъждът.
Орачът ще тръгне на слука,
както някога, както преди -
щом животът живее и тука.
Но защо ли, защо – не мисли. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация