dressy (Зорница Николова)
218 595
21.11.2008 г., 14:42 ч.

if 

  Поезия » Друга
667 0 6

ще дочакам карлито

да проговорят стърнищата

извървяни от времето

да свърнат крилете кръстосани

по ъглите на очите ми

и думите да се изтъркалят като камъчета по виското

да отронят смисъл по разнищено утре

където не шепти нито едно перде от воал

и разни сънища витаят

по водата запалила изгрева

знам карлито

днес никога няма да бъде днес

нито вчера можеш да завъртиш около

пръста на съдбата

само прахта се превръща в прах

и тишината на света ляга в краката ти да пее

нищо любов

сандъците на истината отдавна са отворени

можеш да ровиш вътре до болка

търсейки оцеляване или път

който да изходиш

а аз съм точката на свързване

подпалила огъня

по един бял бряг за връщане

и море

което да си

ако поискаш

© Зорница Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??