Валери_Станков (Валери Станков)
1461 960
24.06.2023 г., 11:38 ч.

Иглата на Бога 

  Поезия
786 5 3

ИГЛАТА НА БОГА

 

... започнах да се мисля за излишен, доде редя куплет подир куплет –

уж, Господ Бог диктува ми ги свише, а този свят чете ми ги през ред,

едно говоря в тях – излиза друго! – и много често предизвиква смях –

пък сея ръж във есенната угар? – а всяко лято жъна туфи прах,

и – уж, дете на думите, живея? – готов съм в тях докрай да се раздам! –

 

но във дактила, в ямба и в хорея съм страшен самотяга! – див и ням,

в душата ми мълчанията викат! – но си кажете: – Все ми е едно! –

не ме търсете – аз съм просто Никой! – като игла в една купа сено.

От Рая мене Господ ме прокуди – да смъкна тук небесния Едем.

Поетите на този свят сме луди! – заспалите ви съвести бодем.

 

23 юний 2023 г.

гр. Варна, 19, 00 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Светът има нужда от такива поети!
  • Поетите на този свят сме луди! – заспалите ви съвести бодем.

    Но сте малко точно тия, дето бодете заспалите съвести.
  • Често съдбата на поета се нарича Самота, но въпреки всичко, щом е дадено от Бога, писането не може и не бива да спира!
Предложения
: ??:??