Бял рицар, почернен от засъхнала кръв,
ръката си тежка протегна изопнато рязко.
Майка рожба притисна в туптяща гръд,
молитва зашептя побелял старец във расо.
Пушки гърмят, на умряло камбани вият,
ятаган грозен бясно коли старо и младо.
Зло прелива в реките, в реките от смърт,
черен лебед от там тъй жадно отпива.
Балет ездачи, насред жар от здрач,
семената на живота бързо изкълваха.
Сам вятърът извя навред стонове плач,
до гроб еничари на врага се кълняха.
© Слав Петров Всички права запазени