Във задния двор на духа ми
едно дете усамотено си играеше.
То нещо си бърбореше
и върху пясъка със пръчица чертаеше.
“Ще бъда Бог за него” - казах си.
”Ще го обичам и с него заедно
играта ще играя. Така и себе си ще опозная.”
Но докато тъй мъдрувах,
това дете докрай Играта преживявало,
а аз дори не съм съзнавала...
... В зелените ливади на духа ми
една девойка свиваше венец и пееше. ...