Откакто аз се помня,

години дълги вече

играем със живота, на

"Не се сърди, човече!"

Щом малко понапредна,

улучва той шестица.

Оставам пак последна

и връщам се в редица.

Река ли да преваря,

той мести своя пешка

и моята събаря.

Играта става тежка!...

Шестици случва зарът!!!

Излизам с нови пешки!...

Така, във надпревара,

играем ний... и с грешки!

Това ме забавлява!

"Добре!" - животът рече.

Играта продължава!

Не се сърди, човече!