И те играят игри в главите си -
създават персонажи от нас и взимат
души, имена и думите истински,
все неща, които не могат да имат...

Аз се чувствам за това, беден.
Нямам условия за забавление,
нима този свят е твърде земен
за тези, които играят на небето?

Не са ми ясни и правилата,
или по-скоро не ги спазвам.
Всъщност такава е играта,
че всичко чуждо аз намразвам.

Кажете ми, колко може да е трудно
да вникна вътре в интригата?
Аз, чието съзнание беше будно,
само в тези игри за малко мигове.

И защо да се самооставям,
и да бъда част от това его?
Игрите никога не са забавни,
ако са създадени от него.